Елена Алексиева отказа награда за роман на годината, ето каква е причината
Писателката Елена Алексиева отказа премията за своя разказ " Вулкан ", връчена ѝ от Национален дарителски фонд " 13 века България ", откакто станаха ясни нарушавания в регламента при избора.
Проблемът е, че Борис Минков, който е редактор на романа, е и член на журито, което е нарушаване на устава на фондацията. Все още не е ясно за какво е позволен подобен спор на ползи, който да компрометира избора на романа.
" Преди малко поддържах и споделих поста на Амелия Личева, в който тя цитира членове от устава на премията " Роман на годината " на НДФ " 13 века България ", с които досега не бях осведомена – и няма по какъв начин да съм била, – само че които явно са нарушени фрапантно. Ето за какво не намирам в себе си морални учредения да приема избор, изработен по този метод, и отхвърлям премията. Оповестявам го тук неофициално, а публично ще го направя в понеделник, когато ще бъде допустимо да оповестя решението си на управлението на Фонда ", съобщи Елена Алексиева в персоналния си Фейсбук профил.
" Единственото, което желая да подчертая, е убедеността си в професионалните качества и морала на Борис Минков, който е редактор на романа и член на журито. Сигурна съм, че в своите дейности и решения той е бил изцяло безкористен. За страдание това не анулира позволените груби нарушавания. Те обаче няма по какъв начин и не следва да бъдат приписвани самостоятелно на членовете на журито, защото казусът е много по-дълбок ", добави писателката.
Несъответствието с разпоредбите уточни Веселина Седларска. Ето какво съобщи тя:
" Декларация: Пиша тези редове не като редактор на книгата " Рана “ на Захари Карабашлиев, а като неутолим четец и като човек, прочут с безспорната си нетърпимост към дружеско разпределяне на награди.
Отклонение: като член на комисията за националната премия " Добри Чинтулов “ предходната година се нахвърлих по метод, който няма нищо общо с възпитанието, против един от членовете на комисията, който се бе съгласил да бъде препоръчан за премията от името на колектива, който управлява. Бясът ми беше толкоз неконтролируем, че споделих: " Това, което вършиме, е мно-го дол-на плом-ба! “ Скандал и така нататък Сега всъщност: Вчера бях сюрпризирана от връчената премия на Националния фонд " 13 века България “. Награденият разказ " Вулкан “ на Елена Алексиева е с извънредно мощно начало и изненадващо несъответстващо му продължение. Другият номиниран разказ " Екстазис “ на Радослав Бимбалов е с ювелирен език и неочакван, безпомощен край, като създателят да се е уморил и да е спрял и оставил читателя с пръст в уста. Продължението на " Поразените “ на Теодора Димова е по-слабо от първата книга, само че не е ли по този начин с всички насилени да бъдат продължени романи. За " Рана “ на Карабашлиев няма да кажа нищо, тъй като съм неин редактор. Наградата получи " Вулкан “. Журито тази година беше обявено от Българска телеграфна агенция едвам нощес. И там – изненада! изненада! – един от петима е доц. Борис Минков, редактор на романа " Вулкан “. Ако съм добре учтив човек, ще кажа, че това е жестоко нарушаване на чл.18 на устава в премията. Но защото в този миг съм в това положение на невъзпитаност, ще кажа още веднъж: Това е мно-го дол-на пло-мба! Не имам вяра, че някой ще потърси сметка на Минков за какво не си е дал отказ от журито. Не имам вяра, че някой ще отнеме дружеската премия. Само се чудя на две неща: Как Елена Алексиева се е зарадвала с цяло сърце на това благодеяние? И по какъв начин ти, Маноле, за Манол Пейков става дума, който честитиш с възхита на всички забъркани, ще си обективен депутат, като не си даваш сметка в този случай кой в какво е забъркан. Това, което ще се случи, ще е да ме награкат стотици другарски към забърканите. Затова дано отново да заявявам: Не споделям, че премията не трябваше да получи тази книга, споделям, че я получи по противозаконен /чл.18/ и презрян метод. Язък за името на премията! "
Издателят от " Жанет 45 " и депутат от ПП-ДБ Манол Пейков отвърна на обвиняванията:
" За незапознатите: къс преглед на най-актуалната (и надалеч не незначителна!) стихия в литературния ни живот– ведно с моите мнения.
Вчера беше връчена една от най-желаните и уважавани литературни награди в България – тази за най-хубав български разказ, връчвана годишно от Фонд " 13 века България ".
Получи я романът " Вулкан " от Елена Алексиева, публикуван от ИК Жанет 45. Останалите номинирани бяха Захари Карабашлиев с " Рана ", Радослав Бимбалов с " Екстазис ", Емануил А. Видински с " Дом за начинаещи ", Теодора Димова с " Не ви познавам " и Надя Радулова с " Тук живее Йожи ".
Съставът на журито на премията (по необяснима традиция) бе държан в загадка до деня на връчването.
По време на церемонията излиза наяве (използвам настоящо историческо време, тъй като аз го научих едвам днес), че измежду членовете на журито е доц. Борис Минков – който също по този начин е редактор на романа на Елена Алексиева.
Тази заран в обществените мрежи Веселина Седларска и Амелия Личева повдигнаха – напълно основателно, съгласно мен – въпроса за възможния спор на ползи – и по какъв начин това е било позволено от уредниците. (Както и за още едно позволено нарушаване на правилника на състезанието – това, че ръководителят му по правилник не би трябвало да е председателствал други състезания през същата година.) Развръзката: преди минути Елена Алексиева обяви (също в обществените мрежи), че в понеделник ще върне премията по кардинални съображения, свързани с зародилите подозрения за нейната безпристрасност.
Моите мнения:
1. Гафът е неоспорим – и е напълно в градината на уредниците.
2. Борис Минков е един от най-етичните и отдадени на литературата хора, които познавам. Без да съм разговарял с него по тематиката съм убеден, че самият той не е привидял спор на ползи във обстоятелството, че е редактор на книгата – просто тъй като неговият разум и ценностна система не работят по този начин. (Не, не са приятелчета с Елена и не, не си пият кафетата дружно всеки ден.) Тъжната истина обаче е, че 85% от литературния ни живот работи и м е н н о по този начин. Поради което паниките (и произлизащите от тях подозрения) на необятната аудитория са изцяло естествени.
Което – отново споделям! – прави пропуща на уредниците (които трябваше да отстранят доцент Минков от журито, откакто самият той не се е сетил да си направи отвод) още по-сериозен (защото нанася удар освен по техния, само че и по неговия авторитет).
3. Не единствено тази премия, само че и българските литературни награди като цяло би трябвало да се провеждат с повече прокламация и несравнимо повече бистрота.
Макар концепцията зад пазенето на журито в загадка до последния миг да ми е пределно ясна (а точно – да бъдат защитени членовете му от външен натиск), практиката през последните няколко години демонстрира, че в нашата среда този модел просто не работи – тъй като извиква у необятната аудитория възприятие за някакви неразбираеми подмолни игри, което (дори да няма нищо общо с истината) компрометира въпросните награди и снижава техния престиж.
4. Свалям шапка на Елена Алексиева, която можеше (като други нейни сътрудници по света и у нас, попадали в сходни обстановки в други епохи) напълно умерено да си налегне парцалите и да изчака бурята да отмине – само че избра да постъпи кардинално и почтено.
(Прочее, постъпката ѝ е още по впечатляваща на фона на солидното парично измерение на премията, което би могло да обезпечи на един публицист няколкомесечна спокойна работа върху идващия му/ѝ ръкопис.)
В умозаключение: надълбоко в себе си постоянно съм бил уверен, че огромният публицист би трябвало да бъде и огромен (разбирай – честен, заслужен, великодушен) човек.
Е, през днешния ден се уверих на процедура, че не съм бъркал, когато съм поставял един от ключовете герои в горната история точно в тази категория. "
Амелия Личева също алармира за проблеми при провеждането на състезанието:
" Снощното решение на журито на състезанието " Роман на годината “ не може да бъде подминато. И тук няма да приказвам като книжовник, който има своето мнение за номинираните книги. Ще подкрепя Веселина Седларска и ще моля за две неща, в случай че желаеме литературните ни награди да имат някакъв най-малък престиж.
Първо. Никога повече анонимни журита. Няма потребност да ги научаваме в деня на награждаването. Ако от началото знаехме състава на журито, абсурдът щеше да се избегне.
Второ. Незабавна реакция от страна на Фонда и забърканите, тъй като е нарушен Уставът и това компрометира и тази българска литературна премия.
Цитирам Устава:
Чл.18. (1) Членовете на Журито подписват декларация за необвързаност с кандидатурите.
(2) Председателят на Журито няма право да взе участие в други журита на л и т е р а т у р н и к о н к у р с и за с ъ о т в е т н а т а г о д и н а.
Чл. 20. Председателят на Журито следи за съблюдаване условията за кворум, законното взимане на решенията и работата на Журито в сходство с сегашния Статут.
Иначе, в случай че сме се заразили от политиците и ще се държим, като че ли за нас разпоредбите не важат, дано си го кажем намерено. " Елена Алексиева, която върна премията, написа под поста ѝ: " Амелия, поддържам изцяло твоята позиция. "
Проблемът е, че Борис Минков, който е редактор на романа, е и член на журито, което е нарушаване на устава на фондацията. Все още не е ясно за какво е позволен подобен спор на ползи, който да компрометира избора на романа.
" Преди малко поддържах и споделих поста на Амелия Личева, в който тя цитира членове от устава на премията " Роман на годината " на НДФ " 13 века България ", с които досега не бях осведомена – и няма по какъв начин да съм била, – само че които явно са нарушени фрапантно. Ето за какво не намирам в себе си морални учредения да приема избор, изработен по този метод, и отхвърлям премията. Оповестявам го тук неофициално, а публично ще го направя в понеделник, когато ще бъде допустимо да оповестя решението си на управлението на Фонда ", съобщи Елена Алексиева в персоналния си Фейсбук профил.
" Единственото, което желая да подчертая, е убедеността си в професионалните качества и морала на Борис Минков, който е редактор на романа и член на журито. Сигурна съм, че в своите дейности и решения той е бил изцяло безкористен. За страдание това не анулира позволените груби нарушавания. Те обаче няма по какъв начин и не следва да бъдат приписвани самостоятелно на членовете на журито, защото казусът е много по-дълбок ", добави писателката.
Несъответствието с разпоредбите уточни Веселина Седларска. Ето какво съобщи тя:
" Декларация: Пиша тези редове не като редактор на книгата " Рана “ на Захари Карабашлиев, а като неутолим четец и като човек, прочут с безспорната си нетърпимост към дружеско разпределяне на награди.
Отклонение: като член на комисията за националната премия " Добри Чинтулов “ предходната година се нахвърлих по метод, който няма нищо общо с възпитанието, против един от членовете на комисията, който се бе съгласил да бъде препоръчан за премията от името на колектива, който управлява. Бясът ми беше толкоз неконтролируем, че споделих: " Това, което вършиме, е мно-го дол-на плом-ба! “ Скандал и така нататък Сега всъщност: Вчера бях сюрпризирана от връчената премия на Националния фонд " 13 века България “. Награденият разказ " Вулкан “ на Елена Алексиева е с извънредно мощно начало и изненадващо несъответстващо му продължение. Другият номиниран разказ " Екстазис “ на Радослав Бимбалов е с ювелирен език и неочакван, безпомощен край, като създателят да се е уморил и да е спрял и оставил читателя с пръст в уста. Продължението на " Поразените “ на Теодора Димова е по-слабо от първата книга, само че не е ли по този начин с всички насилени да бъдат продължени романи. За " Рана “ на Карабашлиев няма да кажа нищо, тъй като съм неин редактор. Наградата получи " Вулкан “. Журито тази година беше обявено от Българска телеграфна агенция едвам нощес. И там – изненада! изненада! – един от петима е доц. Борис Минков, редактор на романа " Вулкан “. Ако съм добре учтив човек, ще кажа, че това е жестоко нарушаване на чл.18 на устава в премията. Но защото в този миг съм в това положение на невъзпитаност, ще кажа още веднъж: Това е мно-го дол-на пло-мба! Не имам вяра, че някой ще потърси сметка на Минков за какво не си е дал отказ от журито. Не имам вяра, че някой ще отнеме дружеската премия. Само се чудя на две неща: Как Елена Алексиева се е зарадвала с цяло сърце на това благодеяние? И по какъв начин ти, Маноле, за Манол Пейков става дума, който честитиш с възхита на всички забъркани, ще си обективен депутат, като не си даваш сметка в този случай кой в какво е забъркан. Това, което ще се случи, ще е да ме награкат стотици другарски към забърканите. Затова дано отново да заявявам: Не споделям, че премията не трябваше да получи тази книга, споделям, че я получи по противозаконен /чл.18/ и презрян метод. Язък за името на премията! "
Издателят от " Жанет 45 " и депутат от ПП-ДБ Манол Пейков отвърна на обвиняванията:
" За незапознатите: къс преглед на най-актуалната (и надалеч не незначителна!) стихия в литературния ни живот– ведно с моите мнения.
Вчера беше връчена една от най-желаните и уважавани литературни награди в България – тази за най-хубав български разказ, връчвана годишно от Фонд " 13 века България ".
Получи я романът " Вулкан " от Елена Алексиева, публикуван от ИК Жанет 45. Останалите номинирани бяха Захари Карабашлиев с " Рана ", Радослав Бимбалов с " Екстазис ", Емануил А. Видински с " Дом за начинаещи ", Теодора Димова с " Не ви познавам " и Надя Радулова с " Тук живее Йожи ".
Съставът на журито на премията (по необяснима традиция) бе държан в загадка до деня на връчването.
По време на церемонията излиза наяве (използвам настоящо историческо време, тъй като аз го научих едвам днес), че измежду членовете на журито е доц. Борис Минков – който също по този начин е редактор на романа на Елена Алексиева.
Тази заран в обществените мрежи Веселина Седларска и Амелия Личева повдигнаха – напълно основателно, съгласно мен – въпроса за възможния спор на ползи – и по какъв начин това е било позволено от уредниците. (Както и за още едно позволено нарушаване на правилника на състезанието – това, че ръководителят му по правилник не би трябвало да е председателствал други състезания през същата година.) Развръзката: преди минути Елена Алексиева обяви (също в обществените мрежи), че в понеделник ще върне премията по кардинални съображения, свързани с зародилите подозрения за нейната безпристрасност.
Моите мнения:
1. Гафът е неоспорим – и е напълно в градината на уредниците.
2. Борис Минков е един от най-етичните и отдадени на литературата хора, които познавам. Без да съм разговарял с него по тематиката съм убеден, че самият той не е привидял спор на ползи във обстоятелството, че е редактор на книгата – просто тъй като неговият разум и ценностна система не работят по този начин. (Не, не са приятелчета с Елена и не, не си пият кафетата дружно всеки ден.) Тъжната истина обаче е, че 85% от литературния ни живот работи и м е н н о по този начин. Поради което паниките (и произлизащите от тях подозрения) на необятната аудитория са изцяло естествени.
Което – отново споделям! – прави пропуща на уредниците (които трябваше да отстранят доцент Минков от журито, откакто самият той не се е сетил да си направи отвод) още по-сериозен (защото нанася удар освен по техния, само че и по неговия авторитет).
3. Не единствено тази премия, само че и българските литературни награди като цяло би трябвало да се провеждат с повече прокламация и несравнимо повече бистрота.
Макар концепцията зад пазенето на журито в загадка до последния миг да ми е пределно ясна (а точно – да бъдат защитени членовете му от външен натиск), практиката през последните няколко години демонстрира, че в нашата среда този модел просто не работи – тъй като извиква у необятната аудитория възприятие за някакви неразбираеми подмолни игри, което (дори да няма нищо общо с истината) компрометира въпросните награди и снижава техния престиж.
4. Свалям шапка на Елена Алексиева, която можеше (като други нейни сътрудници по света и у нас, попадали в сходни обстановки в други епохи) напълно умерено да си налегне парцалите и да изчака бурята да отмине – само че избра да постъпи кардинално и почтено.
(Прочее, постъпката ѝ е още по впечатляваща на фона на солидното парично измерение на премията, което би могло да обезпечи на един публицист няколкомесечна спокойна работа върху идващия му/ѝ ръкопис.)
В умозаключение: надълбоко в себе си постоянно съм бил уверен, че огромният публицист би трябвало да бъде и огромен (разбирай – честен, заслужен, великодушен) човек.
Е, през днешния ден се уверих на процедура, че не съм бъркал, когато съм поставял един от ключовете герои в горната история точно в тази категория. "
Амелия Личева също алармира за проблеми при провеждането на състезанието:
" Снощното решение на журито на състезанието " Роман на годината “ не може да бъде подминато. И тук няма да приказвам като книжовник, който има своето мнение за номинираните книги. Ще подкрепя Веселина Седларска и ще моля за две неща, в случай че желаеме литературните ни награди да имат някакъв най-малък престиж.
Първо. Никога повече анонимни журита. Няма потребност да ги научаваме в деня на награждаването. Ако от началото знаехме състава на журито, абсурдът щеше да се избегне.
Второ. Незабавна реакция от страна на Фонда и забърканите, тъй като е нарушен Уставът и това компрометира и тази българска литературна премия.
Цитирам Устава:
Чл.18. (1) Членовете на Журито подписват декларация за необвързаност с кандидатурите.
(2) Председателят на Журито няма право да взе участие в други журита на л и т е р а т у р н и к о н к у р с и за с ъ о т в е т н а т а г о д и н а.
Чл. 20. Председателят на Журито следи за съблюдаване условията за кворум, законното взимане на решенията и работата на Журито в сходство с сегашния Статут.
Иначе, в случай че сме се заразили от политиците и ще се държим, като че ли за нас разпоредбите не важат, дано си го кажем намерено. " Елена Алексиева, която върна премията, написа под поста ѝ: " Амелия, поддържам изцяло твоята позиция. "
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ